На 10 април 1979 г. първият български космонавт Георги Иванов е изстрелян с космически кораб
В 20:34 ч. московско време през 1979 г. в Космоса е изстрелян галактическият транспортен съд „ Союз 33 ”, в който лети първият български космонавт Георги Иванов. Командир на полета е Николай Рукавишников.
Основната цел е съединяване със станцията „ Салют 6 ”, където се намират Владимир Ляхов и Валери Рюмин. След това се планува осъществяването на 28 научни опита, включващи основаните за задачата напълно български системи и принадлежности „ Спектър 15 ”, „ Средец ” и „ Пирин ”. Съгласно проекта, екипажът следва да смени своята капсула с прикачената към станцията капсула от „ Союз 32 ” и да се приземи с нея.
След сполучливия старт от Байконур в 20.34 ч. (московско време), корабът прекарва първото денонощие по проект в уточняване на орбитата си и подготовка за доближаване и стиковане със станцията „ Салют 6 ”.
Поради техническа нередовност корабът не съумява да се скачи с орбиталната станция „ Салют 6 ”. След доближаване на 3 км и открит образен контакт, ненадейно отхвърля главният мотор на кораба „ Союз 33 ”. Той би трябвало да работи в продължение на 6 секунди, само че се самоизключва след първите 3, а екипажът в станцията „ Салют 6 ”, който следи опита за съединяване, вижда искра от основния мотор по посока на аварийния сега на непредвиденото изключване. Отказва и системата „ Игла ”. Последващите три опита за пуск на основния мотор не дават резултат.
Изминават 12 часа в отмора за екипажите, до момента в който от земята вземат решение за по-нататъшните дейности. Както се чака, скачването е анулирано, с цел да не аварира по някакъв метод и галактическата станция. Екипажът на „ Союз 33 ” стартира да се подготвя за връщане на Земята.
Главният конструктор на кораба Юрий Симеонов взема решение да не се прави трисекундна проба на аварийния мотор, а непосредствено да се включи и да се пристъпи към кацане. Резервният мотор сработва, само че не се самоизключва след 188 секунди, както се чака. Командирът Рукавишников изчаква оптимално допустимото в допълнение време от 25 секунди, след което ръчно стопира мотора. В резултат на прекомерно мощния подтик, капсулата навлиза в атмосферата по балистична крива под доста изострен ъгъл.
При постигане на по-плътните въздушни пластове ускорението нараства до 10G (98 м/с²) за над две минути. Космонавтите устоят това ускоряване с помощта на жестоките наземни тренировки по време на подготовката им. Когато се приземяват, те се намират на 320 км югоизточно от Джезказган. Направили са 31 цялостни обиколки към Земята. В Космоса прекарват 1 ден, 23 часа и 1 минута.
Причината за повредата остава незнайна, защото модулът с моторите се отделя от капсулата при навлизането в атмосферата, напомня блогърът Дани Иванов.
Научните опити, които не съумяват да бъдат осъществени от „ Союз 33 ”, след това биват сполучливо извършени на станцията от Ляхов и Рюмин. Резултатите са предадени и на експертите от Българска академия на науките. Днес спускаемият уред на галактически транспортен съд „ Союз 33 ” се съхранява в Музея на авиацията край Пловдив.
Инфо: Факти
